начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


За лицето Николай Райнов - като главен свидетел на "Народния съд" зачернил за винаги съдбата на стотици творци на четката и длетото

дата: 11 Май 1997 г. , автор: Георги Генов

...

За лицето Николай Райнов – като ГЛАВЕН СВИДЕТЕЛ на „Народния съд”, почернил за винаги живота на стотици творци на четката и длетото

 

 

След преврата на 9.IХ.1944 из страдалната българска земя потекоха реки от огън и кръв.Само за няколко месеца бе пометен елита на нацията – нейната интелигенция. 

 Първата жертва бе карикатуристът Борьо Зевзека (Б. Руменов), убит в сградата на радиото. Последва го Райко Алексиев.

Първото действие от разигралите се събития се наричаше “народен съд”. На 30 септември министър-председателят Кимон Георгиев подписа наредба, предвиждаща да бъдат осъдени всички лица, които… от 1.I.1941 със своите действия, писания, слово или по друг начин са допринесли“ за въвличането на България във войната, служили са по някакъв начин на Германия, или са “нарушили” неутралитета към СССР. Предвиждаше се съдебният състав да се формира от “народни обвинители” и съдии, предложени от отечественофронтовските комитети. Те “с най-голяма бързина” трябваше да съберат уличаващ материал, да “възбудят обвинението и определят мярката за неотклонение”. Срок за завършване на делата бе 1.I.1945.

В дните преди „Народния” съд в Съюза на художниците вече кипеше трескава дейност по реорганизацията и прочистването му от “фашистки” елементи. Малка група от нагаждачи извърши преврат и се самообяви за “нова управа” : Николай Райнов – председател, Илия Петров – секретар, и Николай Шмиргела – касиер. На 19.IХ. те свикаха “общо събрание”, което трябваше да изработи програма за бъдещата дейност.

Заговорниците успяха да съберат едва 50 души от членовете на Съюза на дружествата на художниците в България. Зад гърба на мнозинството (членската маса надхвърляше бройката  над 300) те постановиха разформироването на дружествата. В бъдеще художниците можеха да постъпват в съюза само поединично и след изричното одобрение от административната управа. Освен споменатите по-горе лица към нея беше кооптиран “постоянен съвет” от 8 души и “политическо бюро“ от представители на четирите “фракции, съставляващи отечественофронтовската власт”. Сред новоизбраните личаха имената на Фунев, Жендов, Ангелушев, Попов, Сотиров и др.

На едно от първите събрания  Николай Райнов чете доклад, в който се казваше, че в съответствие с изискванията на “народния съд”, “който иска заслужено наказание за всички престъпници“, управата на съюза трябва да обяви “пред цялата общественост делата и имената на тия, които малко или много са били агенти на фашизма”.

Стотици творци на изкуството бяха задържани, жестоко измъчвани, а някои от тях убити още преди “народният съд” да започне своята работа.


Банда ръководена от кръволокът Лев Главинчев  нахлу посред бял ден в кафене “Цар Освободител“ и арестува Райко Алексиев. Парадоксално е, че тя се предвождаше от  млечният брат  на Райко Алексиев – Лев Главинчев. След половин месец на нечовешки изтезания позволиха на жена му да го посети. След време, тя разказа, че не е могла да го познае: “Беше изнемощял, едвам говореше, но ми каза: “Така ме тормозиха, измъчваха, физически и психически. Не очаквах, че ще направят това с мен. Аз обичах този народ.“  На 18 ноември Райко Алексиев издъхна в ръцете на палачите си.

 Подписана с името на Ник. Райнов в пресата излезе статия, в която се твърдеше , че обвиняемите, а преди всичко изкуствоведът Чавдар Мутафов и жена му Фани сътрудничели на германската пропаганда. Но когато защитата на подсъдимите пожела да разнищи казуса, професорът гузно мълчеше. Едва след третото запитване отговори : “Не съм писал тази статия, синът ми (Богомил) я е писал и е използвал името ми.“

На предварително произнесена присъда прилича и изявлението на Н. Райнов, Ил. Петров и Шмиргела. То се появява малко преди VI състав на “народния съд“ да излезе с решението по делото и е озаглавено: “Изключени завинаги от Съюза на художниците заради фашистка дейност.“ В него са посочени имената на Ал. Божинов, Б. Денев, Ст. Баджов, К. Щъркелов, Евгени Йонов, Ив. Вълчанов, К. Гърнев, проф. Н. Михайлов, Н. Ростовцев, проф. Н. Кожухаров, М. Паразчук, Г. Атанасов, Н. Глинек, Ст. Василев. За седем души се съобщава, че се “отстраняват от активна дейност без право да бъдат избираеми и избиратели“.

Пред други седмина, “които не са съюзни членове“, се “затваряха завинаги вратите на съюза“. Зловещият документ завършва с “изнасяне на показ“ и “порицание откритата фашистка дейност“ на Коста Каменов, Кирил Буюклийски ( баща на известния съвременен творец Димитър Буюклийски ) , Лазар Йорданов, Кирил Тодоров, Георги Ефтимов и Ст. Сърмабожов.  През 1945 г. чистката сред дейците на изкуството и науката продължи с неотслабващо темпо. С указ на регентите от 17 януари, който започваше със смехотворното “В името на Негово Величество царя“ (Симеон II), от Художествената академия бяха уволнени изключително талантливите художници, професорите Васил Захариев и Никола Кожухаров. Малко след бе изгонен проф. Никола Ганушев. Висшето училище се лиши още от преподавателите М. Михайлов, починал при неизяснени обстоятелства, и Никола Аръшев, изхвърлен като “неблагонадежден елемент“.Комунистическите репресии над творците на изобразителното изкуство след 9-ти септември

 

 

 

 

Пред самия “народен съд „ главният свидетел Николай Райнов и синът му изсипаха потоци от човеко-убийствени умозаключения за своите колеги :

 

 

ДЕЛО №6.1945

 

 

На 9-ото заседание, на 20 март 1945, вторник, започва свидетелският разпит. Сред тях на такива видни личностти, като проф. Николай Райнов и поетът Христо Радевски.  

 

 

ПРОФ. НИКОЛАЙ РАЙНОВ:  

(...) Като обща характеристика за печата мога да кажа следното. Печатът беше зверски; човек не можеше да каже не само това, което мисли и което желае, но и най-елементарното нещо, което е позволено на всеки човек да каже. Печатът се насъскваше от горе. Начело на него стояха хора търговци - с изключение на два-три вестника - които печелеха от вестниците и живееха. Те бяха приели на служба бездарниците писатели, карикатуристи, журналисти, а знае се, че бездарникът има едно оръжие, което природата не му е отнела: то е хитростта, то е приспособимостта и способността да се нарежда и да използва тлъстите места. С тази психика може да се справи само бъдещето, само обществото. Тогава обаче това не бе възможно. Всеки, който излизаше да каже нещо, беше изпращан там, където се изпраща труп, а не където се изпраща човек. Такъв тормоз над мисълта не е имало никъде. През 1943 беше отменен и моят юбилей, нещо, което не става в историята на никоя страна, затова, защото аз бях написал един роман „Между пустинята и живота“, където съм казал, че Исус Христос е син на любовта, а не на брак. Те изтълкуваха тази мисъл малко по-цинично - че съм бил нарекъл Богородица проститутка. Очевидно беше, че те не са чели романа. Вдигна се тогава една кампания срещу мене от страна на разни ратници, на разни стари генерали, на разни владици и попове, но не ми се даде възможност да им отговоря в печата.  

Като художник ще кажа следното. На върха на тъй наречените художници стоеше Александър Божинов, стояха карикатуристите, които криво се наричаха художници, защото карикатурата не е изкуство, карикатурата по отношение на изкуството е това, което е уводната статия по отношение на белетристиката...  

Фани Попова-Мутафова е една бездарна писателка. Това, което аз съм писал като разказ, тя го е обърнала на роман. Пример, моят разказ „Балдуин“ стана нейният роман „Солунският чудотворец“. Който е грамотен, може да го прочете и да направи справката си.  

Йордан Бадев изигра една съвършено отрицателна роля. Критици като него смятаха, че не са критици, ако от отзивите им не излезе, че те са по-умни от писателите, че те виждат по-далече от тях, че знаят много повече.  

Александър Божинов нападна съвсем безоснователно моя брат Стоян Райнов като художник керамик, защото защитаваше един друг художник керамик, който беше дошел от Париж, с когото беше приятел и с когото замисляше да започне обща керамична работа, но се провали, защото Божинов не е художник, липсва му художествен усет.  

... Ако изкуството и печатът не са на страната на народните идеали, те не са на страната на човещината; те са едно механично средство, зад което стоят маймуни. Дайте един мощен мотор на един орангутан, и той ще изтреби целия свят с него. Точно тая роля изиграха печатът и изкуството, водени от фашистите.“  

 

  В своите „твърдения „ бяха подкрепени от група съмишленници, сред които се отличаваше името на КРУМ КЮЛЯВКОВ:  

 „Времето 1941-1943 беше много важен момент в историята на България, в който ролята на пресата, на радиото и пропагандата бяха извънредно важни фактори за организиране на мнението, чувствата и мислите на българските граждани. С малки изключения на недомлъвки, псевдоними и недоизказване на истината, всичко, което се печаташе в пресата, беше насочено против интересите на българския народ и за каузата на фашизма, на германците...  

Карикатурата е голямо изкуство. Който казва, че не е изкуство, нищо не разбира от изкуство. Тя може да подейства върху мисълта и чувствата на зрителя много повече, отколкото една писана статия. От Френската революция до днес карикатурата е играла и ще играе огромна роля. Особено в политическите борби карикатуристите не са наивни агънца, за каквито се представляват, а ако са с отрицателни прояви, те са големи вредители. Камен Каменов в оная епоха е един пар екселанс убиец и вредител на българския народ. Към такива немилостиви господа не трябва да има милост.  

За Райко Алексиев, сега вече покойник. В 1944, като се върнах аз от Съветска Русия, той ме извика за сътрудник, като си въобразяваше, че Германия и Русия ще вървят заедно. Казах му, че мога да бъда сътрудник, ако не пише нищо против Съветския съюз. Той ми даде такова обещание и аз започнах да му сътруднича. Като започна войната със Съветския съюз, той обърна политиката си на 180 градуса. Не ме приемаше в къщата си и започна да дава карикатури, вредни за Съветския съюз - и, да извинявате за израза, да пише: „Сесесере“.  

Божинов в първата половина на дейността си беше прогресивен. В 1905, когато изникнаха студентските бунтове, той рисуваше Фердинанд като куче с вързана тенекия на опашката. Но минаха тези времена. Като човек с неустановен политически мироглед, той попадна под лапите на фашизма и впоследствие в творчеството му има чисто реакционна линия. Има големи заслуги за развитието на българската карикатура като един от нейните основатели. Добър карикатурист и художник, но за съжаление под влиянието на фашизма, където се нареди съзнателно, и вредеше на българския народ.“  

 

За чест на Александър Жендов, трябва да се каже, че той бе по-мек в преценките си :

 

  АЛЕКСАНДЪР ЖЕНДОВ:  

„Аз бях подпредседател на Съюза, а Райко Алексиев - председател. Той беше избиран три пъти от антифашистките среди за председател на Съюза. В своята дейност не само е толерирал, но въобще е забранявал всякакво гонение на комунистите в Съюза. Застъпвал се е за интернирани и арестувани другари. Явявал се е да свидетелства на процеси. Въобще поведението му в Съюза е било антифашистко. „Щурец“ не съм следил редовно. Вестника имате и от моите показания няма нужда. Материалното му положение беше бляскаво. При големия тираж на вестника имаше редовен доход от 150 хиляди лева. Този доход е само от вестника.“

 

  Но при всички усилия на отделни личности, като светлият човек Бешков, заклеемените не бяха спасени и поеха към своята Голгота : лагери,затвори,изселвания от София.

  В края на тази статия, ще си позволя само да изкажа едно недоумение, как е възможно гимназията с усилено преподаване на изобразителни изкуства да носи името на Николай Райнов, който беше перфектен изследовател на историческата наука, но не и морален човек. 

    



Още статии по темата »




М н е н и я

от: Peter, ( radananezdarova@seznam.cz )
публикувано: 22.04.2013 15:27:05 часа

Wonderful explanation of facts availalbe here.


от: Swiftant, ( schumann.john@gmail.com )
публикувано: 22.06.2012 10:44:44 часа

Ah, i see. Well that's not too trkciy at all!"



И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага